Постинг
01.09.2011 22:29 -
КОЖАРИ
Едно село в Родопите, на границата с Гърция, стожер на българщината.
dimaswq.snimka.bg/bulgaria/kojari.612900
Лрез 2003 година е открит храмът "Св- Георги Победоносец", посещаван "съвсем безкористно"от много влиятелни политици и управници.
dimaswq.snimka.bg/bulgaria/hram-sveti-georgi-kojari.613270
Една от значимите икони е дар от бившия президент Петър Стоянов .
В селото са останали една шепа хора, занимаващи се изключително с животновъдство. Разговаряхме с една жена, която сподели за себе си и съселяните си. От селото няма излязъл необразован - и то всички с желание учат до завършване на висше образование. После за съжаление никой не се завръща, щото няма политика за създаване на поминък, а каквото е имало отпреди, всичко е закрито и разграбено. и така са принудени в повечето случаи да напуснат родината си и да търсят съществуване по света. И така и на това райско кътче съдбата му отрежда участта да бъде затрито, когато си отиде от този свят и последния възрастен. Иначе строят хубави нови къщи с надеждата да върнат младите в бащиния край, но по техни признания децата идват само за кратко и пак се връщат по чужбина.
И така след време ще остане само спомен, че тук е имало село...
dimaswq.snimka.bg/bulgaria/kojari.612900
Лрез 2003 година е открит храмът "Св- Георги Победоносец", посещаван "съвсем безкористно"от много влиятелни политици и управници.
dimaswq.snimka.bg/bulgaria/hram-sveti-georgi-kojari.613270
Една от значимите икони е дар от бившия президент Петър Стоянов .
В селото са останали една шепа хора, занимаващи се изключително с животновъдство. Разговаряхме с една жена, която сподели за себе си и съселяните си. От селото няма излязъл необразован - и то всички с желание учат до завършване на висше образование. После за съжаление никой не се завръща, щото няма политика за създаване на поминък, а каквото е имало отпреди, всичко е закрито и разграбено. и така са принудени в повечето случаи да напуснат родината си и да търсят съществуване по света. И така и на това райско кътче съдбата му отрежда участта да бъде затрито, когато си отиде от този свят и последния възрастен. Иначе строят хубави нови къщи с надеждата да върнат младите в бащиния край, но по техни признания децата идват само за кратко и пак се връщат по чужбина.
И така след време ще остане само спомен, че тук е имало село...
Следващ постинг
Предишен постинг
там беше църковният брак на нашите кумци, в храма в Кожари. А селската кръчма е ни напълни не само стомасите, но и душата, с голям портрет на Левски, което много ни учуди, мислехме си, че това са села с преобладаващо помашко население, но явно сме сгрешили. Поздрав за постинга!
цитирайmakont написа:
там беше църковният брак на нашите кумци, в храма в Кожари. А селската кръчма е ни напълни не само стомасите, но и душата, с голям портрет на Левски, което много ни учуди, мислехме си, че това са села с преобладаващо помашко население, но явно сме сгрешили. Поздрав за постинга!
Дано Господ се смили и го остави на картата на българия !